7.04.2020 г., 22:26

Животът

396 0 0

Животът, казват, е една игра.
Рискуваш, бягаш, смееш се, грешиш.
И точно като на шега- обърнеш се                       и ето- ти играта ще превъртиш.

Като художник с четка в ръка,
добавяш цвят след цвят
от палитрата на щастие и мъка
върху картината на твоя свят.

Понякога тъгата побеждава радостта.
И притихнал, свит във някой тъмен ъгъл,
се питаш " Нима всичко е една лъжа?",
не забравяй, че след всяка зима идва пролетта....



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...