Животът
Не задавам много въпроси,
не мрънкам, когато боли.
Към мене се сипят откоси
от несбъднати чужди мечти.
Всеки пита защо, кога и какво
не им стига да бъдат, да могат...
Той... животът е бяло платно,
рисува се в цвят, без щрихи от ропот.
Животът е кратичък стих,
дълъг разказ, докосваща проза...
Силно викащ, понякога тих,
или побиращ се даже във строфа.
Имам време за всяка минута,
всяка секунда е удар от гонг.
Живота разтягам, не мога
да пропусна някой акорд.
И падам, и ставам, и стискам
устни щом много боли...
Но очите си пазя... да виждам
светлината от всички страни.
16.10.2022г.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
Свързани произведения
Тишината е цяла поема.
Плахо галещ е морският звук
на вълните, играещи с времето.
Този въздух е пълен с любов, ...
Коментари
-
Чудесен стих! Поздравления, Теодора!
-
Много мъдър стих,Теди, хареса ми и те поздравявам,за идеята и за написването! Браво!
-
Но очите си пазя... да виждам
светлината от всички страни.
Истини събрани в строфи! Поздравления! -
Много истински стих, Теди! Много ми хареса, браво!
-
О, Теди, радвам се, че те е вдъхновило стихотворението ми и се радвам още повече на твоето. Прегръдки. ❤️
-
Тери!!! 😊🌹
-
Чудесен финал!
Поздрави! Успех! -
Трудно се описва животът, но ти си успяла да му направиш снимка през твоите чувства и ценностна система и се е получило чудесно стихотворение, Теди! Получаваш моите искрени поздравления! Желая ти прекрасна неделя!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
