Животът
Не задавам много въпроси,
не мрънкам, когато боли.
Към мене се сипят откоси
от несбъднати чужди мечти.
Всеки пита защо, кога и какво
не им стига да бъдат, да могат...
Той... животът е бяло платно,
рисува се в цвят, без щрихи от ропот.
Животът е кратичък стих,
дълъг разказ, докосваща проза...
Силно викащ, понякога тих,
или побиращ се даже във строфа.
Имам време за всяка минута,
всяка секунда е удар от гонг.
Живота разтягам, не мога
да пропусна някой акорд.
И падам, и ставам, и стискам
устни щом много боли...
Но очите си пазя... да виждам
светлината от всички страни.
16.10.2022г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
