15.01.2010 г., 20:43

Животьт

1.1K 0 1

От месеци наред се питам,

защо е толкоз странен,

защо е толкоз труден тоз живот?


Защо не може да е лесен,

да е хубав като песен

и защо ли има и тьга

вьв очите и вьв хорските сьрца.


Всеки иска да живее,

да се радва, да се смее,

но уви, в живота има радост,

има и тьга.


А може би сьдба това е,

може би...

да има мигове щастливи,

както и сьлзи горчиви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...