От месеци наред се питам,
защо е толкоз странен,
защо е толкоз труден тоз живот?
Защо не може да е лесен,
да е хубав като песен
и защо ли има и тьга
вьв очите и вьв хорските сьрца.
Всеки иска да живее,
да се радва, да се смее,
но уви, в живота има радост,
има и тьга.
А може би сьдба това е,
може би...
да има мигове щастливи,
както и сьлзи горчиви.
© Радослав Димитров All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
браво