Jan 15, 2010, 8:43 PM

Животьт

  Poetry
1.1K 0 1

От месеци наред се питам,

защо е толкоз странен,

защо е толкоз труден тоз живот?


Защо не може да е лесен,

да е хубав като песен

и защо ли има и тьга

вьв очите и вьв хорските сьрца.


Всеки иска да живее,

да се радва, да се смее,

но уви, в живота има радост,

има и тьга.


А може би сьдба това е,

може би...

да има мигове щастливи,

както и сьлзи горчиви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...