Jan 15, 2010, 8:43 PM

Животьт

  Poetry
1.1K 0 1

От месеци наред се питам,

защо е толкоз странен,

защо е толкоз труден тоз живот?


Защо не може да е лесен,

да е хубав като песен

и защо ли има и тьга

вьв очите и вьв хорските сьрца.


Всеки иска да живее,

да се радва, да се смее,

но уви, в живота има радост,

има и тьга.


А може би сьдба това е,

може би...

да има мигове щастливи,

както и сьлзи горчиви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...