Един и същ ни бе живота-
живяхме го на тагадък.
Това бе нашата Голгота -
сърце на полски пъдпъдък.
Сега с косите побелели,
в лице със видими бразди,
с очите, вече заболели,
следиме нощните звезди.
Нали звезда, когато падне
умирал на земя човек.
А завали ли ни по пладне,
след туй ще има силен пек. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация