koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Sep 22, 2013, 8:56 PM

Животът беше набегом 

  Poetry » Other
413 0 4

Един и същ ни бе живота-

живяхме го на тагадък.

Това бе нашата Голгота -

сърце на полски пъдпъдък.

 

Сега с косите побелели,

в лице със видими бразди,

с очите, вече заболели,

следиме нощните звезди.

 

Нали звезда, когато падне

умирал на земя човек.

А завали ли ни по пладне,

след туй ще има силен пек.

 

И все се пазехме от пладне

да не горим във този пек.

И страх ни бе звезда да падне,

за да живееме до век.

 

Сега сложи ръка във мойта

и да потегляме напред.

А моята ще хване твойта

и всичко да си е наред.

 

И да ни падат днес звездите,

ще бъдем хванати с ръце.

Напускаме така браздите,

орани с влюбено сърце.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??