17.03.2013 г., 18:43

Животът е...

993 0 21

Животът ни виси на косъм бял,

душата с всеки миг от нас се къса.

Ще кажат: „Този си е поживял...

И да мечтаеш сигурно ти втръсва..."

 

Животът – реверанс на някой Бог

към твоето сърце неукротено,

във банката на вечността е влог,

със който си откупваш после тлена...

 

Животът е свадлив... Лъжовник е.

Забива истините в самотата.

И клептоман е. Обичта краде.

И смуче до полуда красотата.

 

Животът ни е хвърлейче  късмет...

и бясно куче, хапещо до болка.

Понякога със смелост скача плет,

а друг път е досаден, зъл мърморко.

 

Но все пак е изискан джентълмен,

а Любовта е вечната му дама.

Галантен е...  Безумен... Вдъхновен...

И танцът му със теб не е измама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви много!
  • "Животът е свадлив... Лъжовник е.
    Забива истините в самотата.
    И клептоман е. Обичта краде.
    И смуче до полуда красотата."

    ... много ми хареса!
  • Животът ни е хвърлейче късмет...
    -----------------------------
    Страхотно попадение
  • Невероятен стих, така дълбоко оставящ отпечатък в съзнанието...
  • Интересно и необичайно Поздравления

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...