Животът ни виси на косъм бял,
душата с всеки миг от нас се къса.
Ще кажат: „Този си е поживял...
И да мечтаеш сигурно ти втръсва..."
Животът – реверанс на някой Бог
към твоето сърце неукротено,
във банката на вечността е влог,
със който си откупваш после тлена...
Животът е свадлив... Лъжовник е.
Забива истините в самотата.
И клептоман е. Обичта краде.
И смуче до полуда красотата.
Животът ни е хвърлейче късмет...
и бясно куче, хапещо до болка.
Понякога със смелост скача плет,
а друг път е досаден, зъл мърморко.
Но все пак е изискан джентълмен,
а Любовта е вечната му дама.
Галантен е... Безумен... Вдъхновен...
И танцът му със теб не е измама...
© Михаил Цветански Всички права запазени