Mar 17, 2013, 6:43 PM

Животът е... 

  Poetry » Phylosophy
846 0 21

Животът ни виси на косъм бял,

душата с всеки миг от нас се къса.

Ще кажат: „Този си е поживял...

И да мечтаеш сигурно ти втръсва..."

 

Животът – реверанс на някой Бог

към твоето сърце неукротено,

във банката на вечността е влог,

със който си откупваш после тлена...

 

Животът е свадлив... Лъжовник е.

Забива истините в самотата.

И клептоман е. Обичта краде.

И смуче до полуда красотата.

 

Животът ни е хвърлейче  късмет...

и бясно куче, хапещо до болка.

Понякога със смелост скача плет,

а друг път е досаден, зъл мърморко.

 

Но все пак е изискан джентълмен,

а Любовта е вечната му дама.

Галантен е...  Безумен... Вдъхновен...

И танцът му със теб не е измама...

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??