27.03.2010 г., 18:50

Животът е Божие Слово, изречено с обич

1.1K 0 21

Тежък е пътят на думите. Непосилно се носи...

Въздухът не ти стига да ги преглътнеш.

 

Изплъзната дума между зъбите скърца...

по вените – остър бръснач, нож – право в сърцето.

 

Птиците да прогоним... срежете крилете им.

Смъртен грях... Бог обаче все ни прощава.

 

Ни-щич-ко да не остане... Пустословието - господарка...

Гръмко да опаковаме изкривените мисли...

 

Стуууд ужасен... в думи, лишени от смисъл...

А Животът е Божие Слово, изречено с обич.

 

 

 

27.03.2010 г.

Весела ЙОСИФОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А Господ все ни прощава...А колко малко хора го разбират...
  • като си се разговорила за словото... тоя хвърлей от думи, ще го превърнеш ли в слово?

    или ти стига да са шепа високи думи и десетки "поздравче" отдолу?...
  • Браво, Веси...животът е Божие слово изречено с обич.
  • Ами за какво ти казвам аз да станеш исихастка!

    Хубаво стихотворение!... Сериозна поезия!
  • Честит празник на всички! Виртуално дъхаво букетче от мен!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....