27 мар. 2010 г., 18:50

Животът е Божие Слово, изречено с обич

1.1K 0 21

Тежък е пътят на думите. Непосилно се носи...

Въздухът не ти стига да ги преглътнеш.

 

Изплъзната дума между зъбите скърца...

по вените – остър бръснач, нож – право в сърцето.

 

Птиците да прогоним... срежете крилете им.

Смъртен грях... Бог обаче все ни прощава.

 

Ни-щич-ко да не остане... Пустословието - господарка...

Гръмко да опаковаме изкривените мисли...

 

Стуууд ужасен... в думи, лишени от смисъл...

А Животът е Божие Слово, изречено с обич.

 

 

 

27.03.2010 г.

Весела ЙОСИФОВА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А Господ все ни прощава...А колко малко хора го разбират...
  • като си се разговорила за словото... тоя хвърлей от думи, ще го превърнеш ли в слово?

    или ти стига да са шепа високи думи и десетки "поздравче" отдолу?...
  • Браво, Веси...животът е Божие слово изречено с обич.
  • Ами за какво ти казвам аз да станеш исихастка!

    Хубаво стихотворение!... Сериозна поезия!
  • Честит празник на всички! Виртуално дъхаво букетче от мен!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...