1.01.2008 г., 2:04

Животът е... странен и все в тоя род...

982 0 22

 *          *           *

 

Видях я аз, на трамвайната спирка,
с шлиферче тънко, с чадър във ръка,
а аз нарамил... лопата и кирка,
от работа сбъркан се връщах - дома.

Вървях и джапах в калните вади
помахах за поздрав леко с ръка,
такава гнусна гримаса извади...
Погледна ме, сетне извърна глава...

Откъде се взе, си помисли навярно,
тоя гнусен и мръсен тъпак,
дето с усмивка така благодарна
ми кимна наивно, като жалък хлапак.

Не мина време и пак я видях,
с костюмче прилично от скъпо сукно,
с бригадата бачкахме близо до тях,
сърцето ми спря - избелях на... платно.

Усмихнах се леко с такова вълнение,
опитах се даже да Я поздравя,
но, блъсна се в мене стена от презрение,
така, че за малко да се нараня...

А с нея израснахме заедно някога,
живяхме в една махала,
но годините бързо на нас се навлякоха...
Не сме вече приятел... деца.

И ето, че пак във таз махала,
до нейния мъничък двор,
дойде да я вземе служебна кола,
имаше даже... личен шофьор...

Позна ме тя! - знаеше кой съм,
но днес бе важна - надута...
аз, по чепици, не знам даже кой съм,
а тя... със "Версаче" обута...

Животът е странен и все в тоя род,
за едни той е хляб - за други е средство...
Прибрах се отчаян в панелния блок,
и разбрах... че имам наследство!...

Един мой чичо с лице уморено,
починал във Щатите, от старост ли - рак?!
Завещал милион и 300 в зелено,
на мен, онзи мърляв и весел хлапак.

И ето, животът смени своя ход...
От строител, хамал и прислужник,
и странно така, и все в тоя род,
на фирма станах съдружник...

Какво да ви кажа, бюрО - кабинет,
шеф, на колегия жарка,
момиче прекрасно в красив тоалет,
бе само на мен секретарка...

И... Ето, дойде часът на разплатата,
ТЯ ми правеше днеска кафе,
а аз... и плащах заплатата,
и пак я гледах, с очи на дете...

Позна ме тя... знаеше кой съм,
но нямаше вече, онези криле,
бачкатора няма го, вече... "герой съм",
дошъл като принц, на бели коне...


Животът ли?...
Животът е странен, момчета, и все в тоя род...
Така ме въртя и яко ме друса,
нещата смениха се и... аз съм на ход,
да я гледам сега... с очи на "погнуса..."

 

 

"КОГАТО СЕ ИЗКАЧВАШ КЪМ ВЪРХА, НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯЙ КОГО СРЕЩАШ ПО ПЪТЯ СИ, ЗАЩОТО ЕДИН ДЕН ЩЕ ГО СРЕЩНЕШ ОТНОВО... НА ВРЪЩАНЕ!!!"  ;)

 

*           *            *

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някой беше казал, че живота е моряшка фланелка! Много е бил прав! Превъзходно
  • Прекрасен стих!!!
    Честита Нова Година!
  • Благодаря, че се спряхте отново за малко при мен. Бъдете живи и здрави и много, много късмет пожелавам на всички ви. Ваш приятел - Валентино.
  • За чудесата в живота!Хареса ми!
  • еее, нали знаеш - фенка съм ти. отново със стил си.
    жив и здрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...