Животът е светулково примигване
Една светулка лази по ръката ми
и синята ми вена изучава.
Примигва светлинката и поклаща се
и тъжните ми мисли осветява.
Тя може би ме мисли за планета -
незавоювана и ничия земя.
Когато покоряваш неизвестност
до колене е морската вода.
Да бе калинка можех да я питам
за вярната посока на късмета.
Ала мълча, дори почти не дишам
да пазя красотата на момента.
Какво ли е, ръката ми за нея-
една мечта или пък просто път?
Примигва светлинката и бледнее
щом лампите над мен се задържат.
За нея светлината е умиране,
че мракът подчертава красотата ù.
И всеки неин полет е кодирано
послание към кратките ни страсти.
За мен обратно. Мракът е убиец
на жаждата за полет към небето.
Но тя пълзи по мен. Не ме разбира
(Как астронавтът би разбрал планета?)
Почти невидима, под уличната лампа
(по скоро заприлича на муха)
Направих крачка в тъмното към мрака
и тя се осъзна и отлетя.
Планетата и нейния спасител
отново са в различни светове.
Животът е светулково примигване
в огърлица от тъмни часове…
© Дочка Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Просто уникално! Прекланям се пред таланта ти!
-
Благодаря ви.
-
Поздрави, Довереница!
-
Поздравления за това "светулково примигване"!
Много хубав стих! -
Благодаря за прочита, Иван. И за оценката. При мен времето е причина да се включвам късно. През деня и вечерта имам други ангажименти, а това е личното ми време. И това на светулките.
Благодаря на всички, които прочетоха. Бъдете здрави, приятели. -
В този късен след полунощен час, не зная как вятърът ме отнесе при компютъра. Блуждая по имената останали будни. Замислих се... Безсънието или нуждата от общуване, кара хората... Отварям наслуки имената. И попадам на твоето стихотворение. Уникално и по замисъл, и по съдържание. Каква дълбочина на мисълта. Наистина, само човек изследващ дълбочината на нещо, което друг би отминал с безразличие. Малките неща в живота, които често пъти отминаваме, могат да предизвикат такава дълбочина на мисли при хора надарени с много мъдрост и да дадат словесен израз на мисълта. И неусетно си спомням за големият наш сърцевед с широка душа и доброта Йордан Йовков, в цикъла му за животните "Ако Можеха да говорят"... когото толкова много обичам. Споделям спонтанно вълненията от досега със стиха ти. Поздравления за твоя талант и изследователски дух. Прочетох с удоволствие.
-
Разкошно е! Поздравления!
-
Удоволствие е този стих! Поздравления!
-
Много мъдро и красиво написано.
Поздравявам те. -
Харесва ми.
-
Прекрасно стихотворение! Много образно и идейно! А финалът го прави истинско бижу!
-
Мога да го чета, чета...и пак...Благодаря за удоволствието!
-
Възкликвам шумно, но тук няма да го направя Само ще кажа, че да, един прочит не стига. Голямо удоволствие ми достави.
-
Хубаво.
-
" Но тя пълзи по мен. Не ме разбира.
( Как астронавтът би разбрал планета?)"!!!!!!
Стихът ти свети като светулка, Доче! -
Поздравления, стихът е чудесен, особено финалът!
-
Поздравления и от мен!
-
Влюбих се от първо четене, Доче! Препрочитам.
Почитания! -
Прекрасно!
-
Мракът е убиец
на жаждата за полет към небето. -
Животът е светулково примигване
в огърлица от тъмни часове…! -
Силен финал!
Поздравления, Дочка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
