Животът кръговратно остаря

25.09.2015 г., 7:50 ч.

Поезия » Философска

5.0 / 2

580 0 1

Животът кръговратно остаря,
подрежда дните сиви своеволно,
от болка вляво – всичко опустя
в очаквания тъжно-анаболни…
Небето все тъй синьо се простира,
без страст приема нечии съдби,
и винаги за всекиго намира се
ту облаче, ту – грейнали звезди.
И някак, в ежедневния баланс,
спокойно се намърдва самотата,
сама душа – в самотен реверанс,
на себе си изпява две сонати…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Белият час
Днес се събудих до теб, любими...

Днес се събудих до теб, любими... Днес се събудих до теб, любими... в чувството на този поглед, в до...
Дистанция

Аз мислех любовта, че окрилява. Че горе до небето те издига. Тя всъщност със земята изравнява душата...
Adagio in G Minor

Бях в полето вълшебното цвете и пчеличка до мен долетя. Кацна тя, потрепери с крилете и превърна в п...

Още произведения »