Животът кръговратно остаря

25.09.2015 г., 7:50 ч.

Поезия » Философска

465 0 1

Животът кръговратно остаря,

подрежда дните сиви своеволно,

от болка вляво – всичко опустя

в очаквания тъжно-анаболни…

Небето все тъй синьо се простира,

без страст приема нечии съдби,

и винаги за всекиго намира се

ту облаче, ту – грейнали звезди.

И някак, в ежедневния баланс,

спокойно се намърдва самотата,

сама душа – в самотен реверанс,

на себе си изпява две сонати…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.