Животът кръговратно остаря,
подрежда дните сиви своеволно,
от болка вляво – всичко опустя
в очаквания тъжно-анаболни…
Небето все тъй синьо се простира,
без страст приема нечии съдби,
и винаги за всекиго намира се
ту облаче, ту – грейнали звезди.
И някак, в ежедневния баланс,
спокойно се намърдва самотата,
сама душа – в самотен реверанс,
на себе си изпява две сонати…
© Екатерина Спасова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
