Животът ли? Той всъщност е хлапак
Животът ли? Той всъщност е дете,
и гледа ни с надежда все в очите,
несръчен, весел, много любопитен,
отказва и до днес да порасте.
А ние все превръщаме го в бран,
за вещите, имотите, за слава...
В юмрук сърцето свил и неразбран,
сърдит и свъсен той ни подминава.
Залисани сред делника дори,
понякога забравяме за него
и сиви сме от алчност, злоба, его,
а той ни се усмихва... От зори.
Понякога душата го боли,
присяда тихо и брои минути.
И слуша как крещим. Така дали
ще бъдем по видяни и по чути?
А той да не обича няма как,
нали любов е първото му име.
Животът ли? Той всъщност е хлапак,
за нежност и за красота петимен.
https://youtu.be/pATX-lV0VFk?si=dcDY7gnvEJPQV_kQ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
