животът ме научи да обичам
Животът ме научи да обичам,
макар, че рано болката отпих -
но както кръщенето дава името,
така и силата през кръв цъфти.
В разплаканото утро на съдбата си,
останах със един въпрос в очите...
Къде отиват песните, цветята,
когато от сланата се убити?
Когато и небето почернява
от облаци, прегърнали страха
и като смъртни ангелите падат
със натежали от любов крила...
Когато майките децата си напускат
без право да ги утешат в скръбта,
когато сълзите във мъдрост стъпват -
за да преминат болката без гняв...
Животът ме научи да обичам,
превърнал се във мой единствен дом.
Пораствам със плода на мислите -
родени от копнеж към хоризонта...
макар, че рано болката отпих -
но както кръщенето дава името,
така и силата през кръв цъфти.
В разплаканото утро на съдбата си,
останах със един въпрос в очите...
Къде отиват песните, цветята,
когато от сланата се убити?
Когато и небето почернява
от облаци, прегърнали страха
и като смъртни ангелите падат
със натежали от любов крила...
Когато майките децата си напускат
без право да ги утешат в скръбта,
когато сълзите във мъдрост стъпват -
за да преминат болката без гняв...
Животът ме научи да обичам,
превърнал се във мой единствен дом.
Пораствам със плода на мислите -
родени от копнеж към хоризонта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дакота Всички права запазени
