Jun 4, 2007, 4:39 PM

животът ме научи да обичам

Poetry

1.4K 0 11

Животът ме научи да обичам,
макар, че рано болката отпих -
но както кръщенето дава името,
така и силата през кръв цъфти.

В разплаканото утро на съдбата си,
останах със един въпрос в очите...
Къде отиват песните, цветята,
когато от сланата се убити?

Когато и небето почернява
от облаци, прегърнали страха
и като смъртни ангелите падат
със натежали от любов крила...

Когато майките децата си напускат
без право да ги утешат в скръбта,
когато сълзите във мъдрост стъпват -
за да преминат болката без гняв...

Животът ме научи да обичам,
превърнал се във мой единствен дом.
Пораствам със плода на мислите -
родени от копнеж към хоризонта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

пантера (Галя)

Истинско,изживяно.......Поздрав

2007-06-14T11:55:48+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Много ми хареса и ме трогна. Чудесна си

2007-06-05T20:06:53+03:00
Романтик (Христо Костов)

Чудесно е, Дакота!!! Поздрави!!!

2007-06-04T22:12:14+03:00
Aneta_kz (Анета)

Прекрасен!
Прекрасен!

2007-06-04T20:56:51+03:00
Geri_ps (Гергана Савова)

"...когато сълзите във мъдрост стъпват.."-страхотна си! 6 от сърце!

2007-06-04T19:21:44+03:00