21.06.2011 г., 17:22

Животът ме обиди

574 0 1

 

 

Как нажален ме гледа моят внук

и пита кой ме е разплакал.

"Кажи ми, бабо, кой е идвал тук

или навън те е причакал?"...

 

Мой мъничък, какво ще сториш ти,

ако ти кажа всичко, всичко?

Сърцето ти от жал към мен тупти,

но още си безкрила, птичко!...

 

"Ти, кой те е обидил, ми кажи,

щом пораста, ще го открия.

Юмрукът ми когато натежи,

вдовишките ти сълзи ще изтрия!"...

 

Не е един, не са и двама те -

сама жена да се пребори.

Животът ме обиди днес, дете!

И не за първи път го стори!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...