Животът ми - едно пътуване
Животът ми – едно пътуване
Влакът лети.
Колелетата тракат.
Пътувам нанякъде.
Спирки и гари.
Хорица
всякакави -
качват се,
слизат,
крещят
или тихо
говорят,
някои
в движение
скачат
GSM-ът звъни -
теле-фонни приятели:
«Мила,
здравей.
Пътуваш ли?
Накъде?» -
както винаги
любопитни.
«Накъде ли?
Напред!
Май вече
ви казах -
не ровете
в душата ми...»
Но те продължават
както винаги -
добронамерени
и лицемерни...
Качват се,
слизат...
Отново
оставам сама
както винаги...
Край прозореца
мяркат се
хергелета
подивели коне
сред хълмове
есенни
и голи
дървета
с окапали
жълти листа...
Къщи,
градчета,
села...
И...
...прелита
мимолетно видение -
виждам
душата ми
да виси
на въже
като
парцаливо
пране
в мръсно
циганско
гето...
Влакът лети...
Край него
минават
гари
и спирки
и хора...
Забързани
кръстосват се
пътища
Пътуваме
глупаво търсещи
нещо и някой
сред вихъра
на това
въртеливо
движение -
центробежните сили
изхвърлят
далече
вярност и вяра,
надежда...
Поглеждам
във скута си -
плюшено мече -
купих го някога
за умиращо
малко момче...
Отварям прозореца
и го подарявам
на магьосника-вятър -
той знае кому
да го занесе...
Животът ми...
...кратко
самотно
пътуване
напред и нагоре
по спиралата
Вечност
през
смешни
и жалки
суети
и илюзии...
17.12.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даша Всички права запазени
