19.12.2013 г., 17:06  

Животът - минута

1.1K 0 9

 

ЖИВОТЪТ – МИНУТА

 

Животът ми – низ от моменти,

отекват в душата дълбоко.

Махало безспир ги отмерва

и сменят се дните с посока.

 

Но мога ли аз да избирам,

или е отдавна решено.

Поела съм Пътя на битки,

до мен е сетивен вълшебник.

 

И правя си личната диря

от мисли и действия цветни.

В небето дали се издигам,

личи и в най-тъмната вечер.

 

Узнавам за днес и за утре,

вървя си с душата към края.

Живея живота – минута,

ведно сбрала ада и рая.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Санвали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Жени!
  • настръхнах!!! Изключително е!
    харесах го! много!!!
  • Благодаря ви - Силве, Младен, Септ, Никола, Бонка, Васил, Краси!
    Светла вечер!
  • За махалото и избора...
    Трудно е, нали?!
    Поздрав от мен, хареса ми!
  • Този стих е един от най - хубавите ти! Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...