6.12.2023 г., 9:41 ч.

Животът продължава 

  Поезия » Строги форми
117 3 4

Покорно слагам себе си в нозете
на своя ден – от грижи загрубял.
В съня ми нощем свири на кавал
планински вятър, замирисва цвете...

 

Притихнали пладнуват пак овцете,
овчарят стар, край извора поспрял
изплаква в песента си тиха жал,
от нея моят дух така обзет е.

 

Балканът тъне в злак, така смирен,
елите попревили са  се, спят.
А моят сън в мъглица се стопява.

 

С корава длан събужда ме нов ден,
внезапно поразнежен и благат,
усмихва се... Животът продължава...

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??