О, тази нежна красота възпявам,
която никой в теб сега не вижда.
Най чистото си слово ти дарявам
и нека тъмнината да завижда.
Съдбата е ревнива и обижда
на дните радостта ти със капани
и в замъци бетонни те зазижда,
и в нощите безсънни ада кàни.
Но всеки неин опит ще остане
във спомена за болката тревожна.
Аз зная - имаш ти вълшебни длани
и твоята душа е всевъзможна.
В сърцето ти туптящо обич диша -
животът с теб е светлината висша.
© Асенчо Грудев Всички права запазени