Роби (Роберт) 12 януари 2018 г., 9:05 ч.

Животът - тази малка гара 

316 12 16

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Роби (Роберт) Радвам се, че беше тук, Веси!...Благодаря ти за добрите думи!...
  • Веси_Еси (Еси) Колко си прав, Роби! Всички сме пътници. А докато сме тук, нека ценим тази малка гара! Поздравления за стойностния стих, приятелю!
  • Роби (Роберт) Руми, благодаря, че се отби и коментира!..Винаги е удоволствие за мен да те посрещна на страничката си!...Желая здраве и вдъхновение!...
  • rumbic (Руми) Ако сравним вечността със земния живот, той се оказва една миниатюрна гара! Поздрав, Роби!
  • Роби (Роберт) Благодаря за вниманието, приятели!...
  • anabel7 (Албена Димитрова) Кратък или дълъг, по-важното е как ще го осмислим и изживеем. Поздравявам те за красивия, мъдър стих, Роберт и го прибавям към останалите любими!
  • JujuBuju (Меги Миткова) !!!
  • Anita765 (Ани Монева) Точно прозрение!
  • ParvaNova (Ренета Първанова) Превъзходно сравнение на финала, Роби!
  • RainaVakova (Райна) Много философско и мащабно....всеки би трябвало да го осъзнае...Впечатляващи са стиховете ти и перфектни!
  • goblenka (Маргарита Ангелова) Вярно е. Всички го разбираме рано, или късно. Важно е как ще продължим с това ново знание. Поздрав!
  • keri-88 (Керанка Иванова) Безкрайно си прав, Нико! Животът ни, макар и малка гара, зависи от влаковете, които спират на нея, че дори и от тези, които са просто преминаващи... Моята малка гара ще е щастлива, когато си отива...
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова) Всичко е относително. Според мен животът не кратък, защото като се обърна назад виждам хиряди хора с които съм се срещала... едни съм обичала, на други съм помогала или съм ги учила. И хиляди моменти на щастие, радости понякога болка, тъга, съчувствие... и се надявам още да давам. Да, кратък спрямо вечността, но защо да го мерим с нея? Младостта си отива, но аз не бих си заменила знанията ви сега с главата ми на 17😁
  • teis Така е - малка гара... Много точно и образно. А колко сме заблудени ние, хората, и си мислим, че сме вечни в своята мимолетност... Здравей, Роби, поете...
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) Така е, Роби, помъдряваме... И не съвсем..
  • vladetoned (Владислав Недялков) Хареса ми много-много! Радвам се, че аз съм първия, който има възможността да коментира този толкова хубав стих, докоснал сърцето ми.
    Колко хубаво е казано:
    "Тъмнее често хоризонтът свъсен,
    след мълниите гръмове трещят,
    притиска ме без жалост сводът мътен,
    камшични дъждове по мен плющят..."
    Приеми моите най-искрени поздравления, Приятелю! Поставям в Любими!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.