Животът - тази малка гара
Родили са ме без да ме попитат
и радвали ми се за ръст, тегло,
играл съм кротко с майчината плитка,
светът за мен бил детското легло.
Със приказки и песните на мама
пораствал съм безгрижно ден след ден,
проблеми ми спестявали отрано,
а бъдещето светело пред мен!
И трябваше да мине доста време,
преди да се изправя в пълен ръст,
и сам в ръце живота си да взема,
да сложа на илюзиите кръст.
Тъмнее често хоризонтът свъсен,
след мълниите гръмове трещят,
притиска ме без жалост сводът мътен,
камшични дъждове по мен плющят...
Разбрах и че прегръдката на мама
не ми спестява болка и тъга,
безкрайни дни със слънце също няма,
за жалост не е вечна младостта...
Животът ни, разбрах, е скъп подарък,
но много кратък, както радостта,
и всъщност той е само малка гара
по дългия ни път във вечността!...
© Роберт All rights reserved.
