17.02.2015 г., 21:18

Животът тук

845 0 5

Животът тук

 

Луната, вятърът и птиците,

които пазят нощем старата гора.

Реката, планината и пътеките,

които водят към върха.

Поляната, цветята и светулките,

прелитащи край нас.

Безкрайното небе, звездите и планетите,

нашепващи за други светове.

Уханието на любов във мрака,

потрепващите ни от страст тела.

Душите ни, дошли за кратко на Земята,

но влюбени в живота тук.

Завръщащи се пак и пак...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...