Животът тук
Луната, вятърът и птиците,
които пазят нощем старата гора.
Реката, планината и пътеките,
които водят към върха.
Поляната, цветята и светулките,
прелитащи край нас.
Безкрайното небе, звездите и планетите,
нашепващи за други светове.
Уханието на любов във мрака,
потрепващите ни от страст тела.
Душите ни, дошли за кратко на Земята,
но влюбени в живота тук.
Завръщащи се пак и пак...
© Мария Маринова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
