Живях
789
0
0
Живях тъй устремно,
като стрела
и пътища проправях,
извъртах, минавах и спирах,
ранявах
най-вече моята душа.
Е, вече спрях
и може би ще се забия
в една мечта, която някога
бе сън, любов и красота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асен Всички права запазени
