10.06.2014 г., 18:17 ч.  

Йовано 

  Поезия » Оди и поеми
718 0 3

Ех, Йовано


Толкоз души изгореха за нас, Йовано,
толкоз сърца за нас туптеха със години.
Толкова любов в сърца ни млади бе събрана,
а с толкоз омраза очите ти са днес покрити.

Не съм ази твойто либе вече, мила.
Отсам Вардара не ще поглеждаш веч с онез очи.
Остави ме да мра самотен, ти красива самовила,
остави ме и сълза за мен не просълзи.

А помниш ли, ехе, петнадесето лето,
как ме чака ти със сълзи на очи.
Дойдох аз и кърви лях за тебе, сред полето
ала що... болката по тебе дваж повеч днеска да горчи.

Майка ти пак те не даде на мене,
в другом днес е и твоята душа
и сърцето ми се къса, стене,
като те гледам, Йованке, там... пак зад Вардара.

Пак с платното в ръце...

И тогава аз проклех майчината ù утроба,
и заклех се аз пред дървения струг,
за тебе ще се боря, Йовано, аз до гроба!
Ала каква полза днес - Йована е дадена на друг...

© Теодор Пенев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чакай де, не съм отворила кутията на Пандора! Колко песни има в нея, ако знаеш
  • Исках да й сложа само подкатегория, че забравих xD Недей така с лошото :D
  • От три дни ми "вкара" песента в главата и сега периодично ще ми я напомняш ли? Шегувам се! Но ще ти го "върна" с "Македонско девойче"
Предложения
: ??:??