Йовано
Ех, Йовано
Толкоз души изгореха за нас, Йовано,
толкоз сърца за нас туптеха със години.
Толкова любов в сърца ни млади бе събрана,
а с толкоз омраза очите ти са днес покрити.
Не съм ази твойто либе вече, мила.
Отсам Вардара не ще поглеждаш веч с онез очи.
Остави ме да мра самотен, ти красива самовила,
остави ме и сълза за мен не просълзи.
А помниш ли, ехе, петнадесето лето,
как ме чака ти със сълзи на очи.
Дойдох аз и кърви лях за тебе, сред полето
ала що... болката по тебе дваж повеч днеска да горчи.
Майка ти пак те не даде на мене,
в другом днес е и твоята душа
и сърцето ми се къса, стене,
като те гледам, Йованке, там... пак зад Вардара.
Пак с платното в ръце...
И тогава аз проклех майчината ù утроба,
и заклех се аз пред дървения струг,
за тебе ще се боря, Йовано, аз до гроба!
Ала каква полза днес - Йована е дадена на друг...
© Теодор Пенев All rights reserved.
