Жребий
Аз искам да мечтая твойте устни,
в зениците си да те приютя –
за миг дори не мога да изпусна
усмивката ти нежна в утринта.
Аз искам да жадувам твоя поглед,
горещ като жарава от страстта –
не може да остане само спомен
любов, която носи красота.
Аз искам да взривя покоя в тебе
със лудостта на див, планински дъжд.
Да, странна съм – това е моят жребий,
да паля съвестта на онзи мъж,
на него да даря жадуван залез
и той сред несънувани зори
да пали в тялото ми сто пожара
и с обич в мойте мисли да гори.
С води поройни жадно да го искам,
в потайни нощи клетви да редя –
Земята ще превърна в пепелище,
ако не мога да го задържа.
И нека, феникс от пожарна пепел,
той всяка нощ за мен да възкреси,
а щом разсипе грешната обител –
със обичта ми нека се спаси!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
