Жрица
Влакът наближава познатата гара.
Силуетът ти самотен ме чака.
Предвкусила трепет - изгарям
в прегръдката тайна на мрака.
С ръце ме поемаш, с очи се целуваме.
Мислите ни по-бързо от влака препускат.
В това силно нощно лудуване
аз жрица съм на любовно изкуство!
Силуетът ти самотен ме чака.
Предвкусила трепет - изгарям
в прегръдката тайна на мрака.
С ръце ме поемаш, с очи се целуваме.
Мислите ни по-бързо от влака препускат.
В това силно нощно лудуване
аз жрица съм на любовно изкуство!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Табакова Всички права запазени
