Dec 6, 2008, 8:41 PM

Жрица

  Poetry » Love
1.1K 0 2
Влакът наближава познатата гара.
Силуетът ти самотен ме чака.
Предвкусила трепет - изгарям
в прегръдката тайна на мрака.

С ръце ме поемаш, с очи се целуваме.
Мислите ни по-бързо от влака препускат.
В това силно нощно лудуване
аз жрица съм на любовно изкуство!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Табакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...