July morning/Юлско утро
Между Робърт Лангдън и Юрая Хийп
“The I was on a july morning,
looking for love…”
Без значение от средствата,
описващи поредното събитие
от историческо значение -
фактите не се променят:
Любовта е вечна, тя остава същата,
независимо от зрителния ъгъл на съзнанието.
И дори пречупено през призмата на самотата,
винаги лицето ти остава същото.
И мнима е измамата на самотата,
когато ти си спомен непринуден, нереален,
не можещ да се свърже с настоящето.
Та ти си блян, мечта, надежда...
Но сутринта ще дойде
и с нея ще умрат последните китари,
морето ще измие огъня от снощи,
и с нежен плясък ще отмие пепелта.
А някъде далеч, тъй близо до морето,
ще бъдеш вярна на сърцето си.
Клеймо ще бъде моята обител -
ще те жигосам вътре в себе си.
Илюзията за любов ще нажежа
и ще разпаля с нея огъня,
ще свирят пак китарите възкръснали
и плажът няма да е вече същия.
Брегът е глупава метафора
на това, което всъщност е морето,
а ти си само светло отражение
на плановете за сърцето ми.
***
И когато, не посрещнал изгрева,
заспивам пред „шедьовъра” на Браун,
измисляйки поредния си спомен
ще те набивам във сърцето си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Захаринчо Методиев Всички права запазени
