July morning/Юлско утро
Между Робърт Лангдън и Юрая Хийп
“The I was on a july morning,
looking for love…”
Без значение от средствата,
описващи поредното събитие
от историческо значение -
фактите не се променят:
Любовта е вечна, тя остава същата,
независимо от зрителния ъгъл на съзнанието.
И дори пречупено през призмата на самотата,
винаги лицето ти остава същото.
И мнима е измамата на самотата,
когато ти си спомен непринуден, нереален,
не можещ да се свърже с настоящето.
Та ти си блян, мечта, надежда...
Но сутринта ще дойде
и с нея ще умрат последните китари,
морето ще измие огъня от снощи,
и с нежен плясък ще отмие пепелта.
А някъде далеч, тъй близо до морето,
ще бъдеш вярна на сърцето си.
Клеймо ще бъде моята обител -
ще те жигосам вътре в себе си.
Илюзията за любов ще нажежа
и ще разпаля с нея огъня,
ще свирят пак китарите възкръснали
и плажът няма да е вече същия.
Брегът е глупава метафора
на това, което всъщност е морето,
а ти си само светло отражение
на плановете за сърцето ми.
***
И когато, не посрещнал изгрева,
заспивам пред „шедьовъра” на Браун,
измисляйки поредния си спомен
ще те набивам във сърцето си...
© Захаринчо Методиев All rights reserved.
