Жълто слънце
Жълто слънце
1 Лъчите му топли и настояващи,
с които ме прегръща -
кара нещо в мен да се преобръща.
Иска да се обърна
и с моя нежен поглед аз да го прегърна.
2 Ах, така ме радва то,
че няма друго като него!
Погледнеш ли го ти,
огнени ръце към теб протяга,
за да ти се отблагодари!
3 Толкова е жълто и красиво,
че все едно е живо.
Сутрин рано то първо ни казва: 'Добро утро',
а вечер - 'Довиждане и до следващото утро!'.
4 Всеки ден ни гледа от високо
и без милост пак ни заслепява.
Кара ни да изгаряме жестоко,
сякаш сме в Мароко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
