Jun 1, 2010, 3:24 PM

Жълто слънце

  Poetry » Love
869 0 2

  Жълто слънце

 

Лъчите му топли и настояващи,
    с които ме прегръща -
    кара нещо в мен да се преобръща.
    Иска да се обърна
    и с моя нежен поглед аз да го прегърна.
 
 2 Ах, така ме радва то,
    че няма друго като него!
    Погледнеш ли го ти,
    огнени ръце към теб протяга,
    за да ти се отблагодари!

 3 Толкова е жълто и красиво,
    че все едно е живо.
    Сутрин рано то първо ни казва: 'Добро утро',
    а вечер - 'Довиждане и до следващото утро!'.

 Всеки ден ни гледа от високо
    и без милост пак ни заслепява.
    Кара ни да изгаряме жестоко,
    сякаш сме в Мароко!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...