Жътва
Полюшват се житата – изкласили,
склонили морно в нивата глава.
Едно щурче, останало без сили,
подръпва своя лък, едва-едва.
По кривото дърво ни лист не мърда,
а в шарената люлка спи юнак.
Извива глас жътварка едрогърда,
а ехото го връща пак и пак.
Жарава, зной и въздух недостига,
небето, като връшник, нажежен,
прихлупва прималялата авлига...
Борба за хляба. Дълъг летен ден.
Сияе сърпът, тръпнат раменете,
и житото се дипли, на вълни.
В очите детски ново утре свети,
в душата женска любовта кълнѝ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
