Жътва
Привечер прага
преметоха, клети,
и свещ на перваза
остана да свети
ужким случайно
до първи петли.
Вярата майчина,
казват, ярко гори
и догаря последна.
Погачата сложиха.
И бъклица ледна,
синът за да може
силите пак да сбере.
Ще си дойде нощес.
В съня им ще спре
тоя скитник злочест,
навярно забравил
постеля и стряха,
измъчван от жажда,
натегнал от грях,
ще целуне челата,
и, понесъл свещта,
ще отплува обратно
в черните житни поля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
