Привечер прага
преметоха, клети,
и свещ на перваза
остана да свети
ужким случайно
до първи петли.
Вярата майчина,
казват, ярко гори
и догаря последна.
Погачата сложиха.
И бъклица ледна,
синът за да може
силите пак да сбере.
Ще си дойде нощес.
В съня им ще спре
тоя скитник злочест,
навярно забравил
постеля и стряха,
измъчван от жажда,
натегнал от грях,
ще целуне челата,
и, понесъл свещта,
ще отплува обратно
в черните житни поля.
© Александър All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
