Привечер прага
преметоха, клети,
и свещ на перваза
остана да свети
ужким случайно
до първи петли.
Вярата майчина,
казват, ярко гори
и догаря последна.
Погачата сложиха.
И бъклица ледна,
синът за да може
силите пак да сбере.
Ще си дойде нощес.
В съня им ще спре
тоя скитник злочест,
навярно забравил
постеля и стряха,
измъчван от жажда,
натегнал от грях,
ще целуне челата,
и, понесъл свещта,
ще отплува обратно
в черните житни поля.
© Александър All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
