Привечер прага
преметоха, клети,
и свещ на перваза
остана да свети

ужким случайно
до първи петли.
Вярата майчина,

казват, ярко гори

и догаря последна.
Погачата сложиха.
И бъклица ледна,
синът за да може

силите пак да сбере.
Ще си дойде нощес.
В съня им ще спре
тоя скитник злочест,

навярно забравил
постеля и стряха,
измъчван от жажда,
натегнал от  грях,

ще целуне челата,
и, понесъл свещта,
ще отплува обратно
в черните житни поля.