Сутрин облаци с цвят на циклама
крият изгрева в морска магия.
Краткотрайна е тази измама.
Никой изгрев не може да скрие.
По узрелите устни на Август
медовина от слънце се стича.
Предизвиква букет от аплаузи
той в душата на всяко момиче.
А пък вечер пияните вишни
на звездите в ликьор от забрава
те откъсват от всичко излишно.
Петолинните нощи настават.
И тогава жътвар разсъблечен
на сърцето ти в нивата влиза.
Да превърне мига ти във вечност
и да стане за бъдното виза.
01.08.2019
© Мария Панайотова Всички права запазени