Като видение на Пушкин...
Като видение на Пушкин
прииждаш в стаята ми ти…
Наяве ли, илѝ на ужким
пред мен са милите черти?!
Като мираж, въздушно лека,
без тленно тяло си почти,
ако измама си, то нека
душа с измама да лети!
То май че чак от памтивека
безброй измамнички мечти
избавят някак си човека
от всекидневни теготи.
Готов съм като шепа стружки
да хвърля всичките мечти,
да ги погазя като шушки,
ако поискаш само ти!
Обичам те, но не на ужким,
макар в очите да блести
безгрижие, с каквото Пушкин
е любил милите черти!
Обичам те и то навеки –
като Есенин може би?!…
Не може тъй да люби всеки –
с готовност да мени съдби!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
