21.09.2022 г., 6:31

Казанджийско

727 0 0

   Нектар от ферментирало кокиче

под първите лъчи на пролеттта ,

събужда в тебе думите : " Обичаш

и  някой друг до тебе на света!

 

А щом нектарът стане на вермут

опиянявайки край него всичко живо -

у теб остава само лудостта на шут , 

че си направил някоя щастлива!

 

Че някоя - дори далеч от тебе

наум пришепва само твойто име !

И че в едно със незаслужената слава

мълви наум и тихо : "Целуни ме !"

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Манов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...