Айра (Анелия Тушкова)
51 3
12.11.2022 г., 13:59 ч.

Кадър 

  Поезия » Пейзажна
338 3 2

Ти се връщаш със топлия вятър

по местата, на които си бил. 

Всеки спомен в ума ти е кадър. 

 

А уж като тръгна ги беше изтрил? 

 

Но се спря във старите клони, 

за да погалиш нови листа. 

Нищо, че денят часовете отрони

както сълзи се леят в тъга. 

 

Ту прегръщаш със зеници полето. 

Синори хладни се ширват в безкрай. 

Ту се свличаш замаян в дерето. 

До реката. Тя ти липсва. Признай. 

 

Тя ти липсва - единствена цялост 

неразбрана като сън избледнял. 

Но разбра ли я в своята зрялост? 

И не е ли само миг отлетял?

 

И не е ли път от омая

във вселена със много слънца?

И не е ли в старата стая,

която с любов бе подреждала Тя? 

 

И макар да се сгушваш в капчука, 

топящ се от вятър игрив,

ти отдавна си тръгна оттук. 

 

А спомни ли си онзи кадър горчив?

© Анелия Тушкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??