Ти се връщаш със топлия вятър
по местата, на които си бил.
Всеки спомен в ума ти е кадър.
А уж като тръгна ги беше изтрил?
Но се спря във старите клони,
за да погалиш нови листа.
Нищо, че денят часовете отрони
както сълзи се леят в тъга.
Ту прегръщаш със зеници полето.
Синори хладни се ширват в безкрай.
Ту се свличаш замаян в дерето.
До реката. Тя ти липсва. Признай. ...