Кафе
Отпивам глътка ароматно кафе,
прозорецът широко отворен е,
мисли ме преследват за
предстоящият ден, с много
захар или горчив ще е?
Розмарин внася в стаята ми свежест
слънце гали лицето ми, с нежност,
в кафето добавям два сладки кристала
освежава ме и ми носи наслада.
Бели облаци се носят в небето
както каймака рисува в кафето,
добавя ли малко бяла сметана
превръщам го в пенлива, морска пяна.
Отпивам последната глътка кафе
по седефа черна утайка се стича,
и декорът навън някой сменил е
и дъжд светлината, размил е.
А защо не, чаша ледено фрапе?
Да е слънчево, горещо лято.
Да стоя на брега, да пия кафе
и да гледам как се разбиват вълните.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Маслинкова Всички права запазени
