Кафе :)
Ужасен студ, навън мъгла,
а в кварталното кафе,
с чаша топло мляко в ръка,
седнали са Той и Тя.
Първо той говори и с усмивка,
после весело му бъбри тя,
следва кратичка целувка,
поглед през прозореца към пухкавия сняг
и негов ред е да заговори пак.
Седнал на масата отсреща,
облегнал гръб на твърдия стол,
поетът е кръстосал крак небрежно.
Оглежда се внимателно,
улавя всеки трепет на сърцето
и записва си прилежно.
А двамата в ъгъла сега са в неловко мълчание,
погледи - в различни посоки.
Румени бузи, пребледнели устни
- и те мълчат - чакат насоки.
Редуват се смутени усмивки
с кратки целувки,
погледи влюбени и тихи милувки.
Животът е миг, минутата - вечност!
Времето спира, избърсва изпотеното стъкло с ръка,
и наднича в задименото кафе, за да погледа любовта.
А тя, седнала на съседния стол,
усмихва се и гледа ги двамата с доволни очи:
Смутени усмивки, кратки целувки,
ръка в ръка - очи в очи.
23.11.08 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фери Всички права запазени
Познати са ми тези "смутени усмивки, кратки целувки". Много точно описано.
