poem_lady (Фери)
46 832
Sep 26, 2009, 10:09 PM

Кафе :) 

  Poetry » Love
943 0 6

Ужасен студ, навън мъгла,

а в кварталното кафе,

 с чаша топло мляко в ръка,

седнали са Той и Тя.

Първо той говори и с усмивка,

после весело му бъбри тя,

следва кратичка целувка,

поглед през прозореца към пухкавия сняг

и негов ред е да заговори пак.

Седнал на масата отсреща,

облегнал гръб на твърдия стол,

поетът е кръстосал крак небрежно.

Оглежда се внимателно,

улавя всеки трепет на сърцето

и записва си прилежно.

А двамата в ъгъла сега са в неловко мълчание,

погледи - в различни посоки.

Румени бузи, пребледнели устни

- и те мълчат - чакат насоки.

Редуват се смутени усмивки

с кратки целувки,

погледи влюбени и тихи милувки.

Животът е миг, минутата - вечност!

Времето спира, избърсва изпотеното стъкло с ръка,

и наднича в задименото кафе, за да погледа любовта.

А тя, седнала на съседния стол,

усмихва се и гледа ги двамата с доволни очи:

Смутени усмивки, кратки целувки,

ръка в ръка - очи в очи.

 

23.11.08 г

© Фери All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??