26.09.2008 г., 15:25

Кафе и дъжд...

2.8K 0 3

Кафе и дъжд... 

 

 

Носиш ми ухание на кафе и дъжд...
Чувствено блестя в очите ти...
Мокриш розите на всяко мое "Вчера"...
Обливаш с лъчи кожата ми...
Разкъсваш нишките на разума ми
и заедно плуваме във всеки слънчев
   залез...
От косите ми капе любов... и се
  стича по тялото ти...
И тази вечер до полуда се обичахме...
Само ние и преливащия нектар от
  червени рози...
И само отминаващия влак отброи
миговете на забързаното време...
Вечността потопи всичко,
  което обичахме...
Изтръгна единствената целувка,
  която вятърът
разпръсна с аромата на кафе и дъжд...
  завинаги...

 

 

(на моето вдъхновение - Ц.)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Единствена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...