Sep 26, 2008, 3:25 PM

Кафе и дъжд...

2.8K 0 3

Кафе и дъжд... 

 

 

Носиш ми ухание на кафе и дъжд...
Чувствено блестя в очите ти...
Мокриш розите на всяко мое "Вчера"...
Обливаш с лъчи кожата ми...
Разкъсваш нишките на разума ми
и заедно плуваме във всеки слънчев
   залез...
От косите ми капе любов... и се
  стича по тялото ти...
И тази вечер до полуда се обичахме...
Само ние и преливащия нектар от
  червени рози...
И само отминаващия влак отброи
миговете на забързаното време...
Вечността потопи всичко,
  което обичахме...
Изтръгна единствената целувка,
  която вятърът
разпръсна с аромата на кафе и дъжд...
  завинаги...

 

 

(на моето вдъхновение - Ц.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...